Френската революция е образец за всеки комунист и безбожник след нея. "Това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всяка религия, всеки закон и всяка истинска свобода...", пише съвременникът на събитията Едмънд Бърк.

Руският княз Пьотр Кропоткин, основна фигура на анархокомунизма през XIX век, пише в книгата си "Великата революция": "Френската революция беше източникът и произходът на всички сегашни комунистически, анархически и социалистически революции." Фактите потвърждават думите му стопроцентово.

Прикрилите се от баварската власт масони-илюминати се озовават във Франция в навечерието на бунта. Има данни за връзките им с основните водачи на революцията - Мирабо, Дантон, Робеспиер.

Франция до този момент е най-богатата европейска държава. Париж е финансов и интелектуален център на Европа. Френските банки осигуряват повече от половината златни монети, циркулиращи в Европа.

Не може да се каже, че монархията "подяжда" държавата, защото само 5% от разходите отиват за издръжка на двореца. Дори Томас Джеферсън, иначе горещ поддръжник на революцията и самият той масон, не може да изкриви душата си и описва своето добро впечатление от стандарта на французите до 1789 г.: "Те общо взето са добре облечени и имат достатъчно храна".

Каква е тогава причината за бурните събития от 1789 - 1795 г., осеяли страната с трупове и разорили милиони хора? Няма логична причина.

Има обаче революционери с комунистическо и антихристианско мислене, които тръпнат от нетърпение да рушат. Те се наричали Френски революционен клуб и понеже наели залата на манастира "Св. Яков" ги нарекли "якобинци". За кратко време страната била осеяна с якобински клубове. Историчката Уебстър пише: "Якобинските клубове бяха организирани от революционни комитети под прякото внушение на баварските илюминати, които ги учеха на техния маниер на водене на кореспонденция и набиране на ученици... Така че при даден сигнал във всички части едновременно в страната можели да бъдат организирани въстания".

Така и станало. Създадена е паника у народа и изкуствена зърнена криза. Настъпил период на "Големия страх" (la Grande Peur).

Парламентът е превърнат в Конвент, който издава присъди, започва денонощно да работи гилотината, на която е посечен и крал Луи XVI. Въвежда се ново летоброене, нов календар, църквата е отделена от държавата, имотите и са национализирани, стотици свещеници са избити, храмовете - разрушени и ограбени, превърнати в конюшни. Една картина, която ще се повтори като под индиго след 1917 г. в Русия и след 1944 г. в България и други комунистически страни. Вярата в Христос е била забранена, а на видно място край Париж била издигната статуя на Върховното същество, на която трябвало да се покланят под страх от обезглавяване всички. Кое е това същество, съвремените изследователи на тези събития обикновено премълчават, но е ясно, че не е Богът на християните, който е против идолопоклоничеството, а неговият антипод.

Според някои източници жертвите на първата комунистическа революция са 50 000, по други данни те надминават 300 000, отделни автори говорят за 1 милион християнски жертви. От цветуща страна Франция става пепелище. Английският консерватор и политически философ Едмънд Бърк (1729 - 1797) възкликва по повод лозунгите на френските революционери за права и свободи: "Кланета, мъчения, бесилки! Това са вашите права на човека!... Не съм и сънувал, че ще доживея да видя тези нещастия!" Но какво ли щеше да каже, ако беше доживял 1917 г.? Бърк е един от малкото, може би единственият европейски мислител, който оценява вярно Френската революция като погром над религията и Божия закон. Той е и първият, който сочи атеизма на пишещите интелектуалци във Франция като пряка причина за последвалите събития. Той разглежда държавата като въплъщение на божествената уредба, а религията като неотменна част от политическия морал. Затова не може да приеме прокомустическата вакханалия, наречена Френска революция. През 1790 г. Едмънд Бърк издава съчинението "Размисли за Френската революция и за действията на някои общества в Лондон, свързани с това събитие". Това е християнска критика на събитието, което ще бъде записано по-късно в историята от масонски историографи като велика крачка към прогреса.

За Едмънд Бърк "религията е основа на гражданското общество и на всичко добро и вдъхващо утеха... Тя е вначалото, в средата и в края на политиката..."

Точно затова той вижда силуета на злото и демонизма, който се оформя от сенките на Френската революция. Атмосферта по това време във Франция Бърк описва така: "Навсякъде се формират комитети за бдителност и безопасност, това е най-жестоката и взискателна инквизиция, която можете да си представите. Двама души не могат да се срещнат и разговарят, без да изложат на опасност свободата и дори живота си. Трудно е да се преброят хората, които са били екзекутирани и чиято собственост е била конфискувана..." Тази картина напомня като щампа това, което ще стане след 128 години в Русия и след 154 години в Източна Европа.

Невероятно дълбоко и точно е прозрението на Бърк за същината на тези събития: "Ние сме във война с една въоръжена доктрина. Тази война ще бъде тотална и безжалостна, тя е религиозна война... Защото това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всяка религия, всеки закон и всяка истинска свобода..."

Едва ли някой може да добави нещо след тези думи на Едмънд Бърк за Френската революция, които са изключително актуални днес, когато сме свидетели на това, което прави наднационалната върхушка, която управляваше най-якобинската държава на XX век - СССР, управлява и най-мощната сега страна - САЩ, привидно неин антипод, и не крие амбицията си да овладее целия свят.

Откъс от "Бумерангът на злото", Волен Сидеров, изд. Жарава, 2002

Коментари

Добавяне на нов Търсене

Коментирай
Име:
Email:
Заглавие:
	Моля, въведете анти-спам кода, който виждате на картинката.

3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."