Дали историята е това, което сме учили в учебниците? Не се ли повтаря в реалността антиутопията на Оруел "1984", в която специални екипи пренаписват историческите събития и представят нещата така, както иска "вътрешното ядро" - скритият управляващ елит?

Защо не учехме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, "хванала за косите руския народ", според Чърчъл? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?

Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?

Не беше ли 11 септември 2001 г. акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света?

Да се опитаме да си отговорим на тези и други подобни въпроси.

Светът не е същият? ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Петък, 26 Юни 2009 18:28

 От 11 септември 2001 г. светът не е същият. Политици и коментатори повтарят това клише всеки ден оттогава пред световните агенции. Защо, какво стана на този ден? Двата най-високи небостъргача на  Ню Йорк и едно крило на Пентагона бяха сринати от пътнически самолети, управлявани от камикадзе. Загинали са 3170 души. Това ли промени света? Смъртта на 3170 човека? Това ли е еталонът за видоизменението на света? Всеки път, когато умират по 3170 души?

 В такъв случай би трябвало светът досега да се е променял хиляди и хиляди пъти през последните петдесетина години. Светът трябваше да престане да е същият и на 24 март 1999 г., когато НАТО изсипа 21 700 тона експлозиви над суверенната държава Югославия и уби и рани над 6000 души, сред които 2000 деца. Това нападение НАТО извърши в противоречие с Устава на ООН и използва забранените от международните конвенции касетъчни бомби и снаряди с обеднен уран.

Светът трябваше да се промени и след 1982 г., когато еврейски части влязоха в палестинските лагери Сабра и Шатила и заедно с ливанските милиции избиха няколко десетки хиляди палестинци, сред които много жени и деца. Премиерът на Израел Ариел Шарон бе призован от белгийски съд на 28 ноември 2001 г. като обвиняем в масови убийства, заради участието му в клането през 1982 г. Призовката за съда му бе връчена от белгийския посланик в Тел Авив Вилфред Гинс, а делото е заведено от оцелели от масовото избиване. Но нямаше международен траур за жертвите.

 А какво стана, когато американските въздушни нападения и средновековна блокада на Ирак причини смъртта на 500 000 иракски деца?

Половин милион малки деца! За нормалното човешко съзнание този факт няма реални контури. Той е толкова ужасен, че не може да бъде друго, освен абстракция.

Но да сте чули интелектуалци по света или в България да вдигнат глас на протест срещу този геноцид? Някой държавен глава да е станал прав в знак на траур? Да сте чули за концерт на световни звезди в чест на половинмилионното аутодафе, устроено от "най-голямата демокрация" на планетата?

Светът трябваше да се деформира и при унищожаването на 30 000 чилийци от превратаджиите на Пиночет през 1973 г., финансирани и подкрепяни от САЩ.

Нима светът помръкна след 1965 г., когато в Индонезия за броени седмици диктаторът Сухарто изби 500 000 души с американска помощ? И бе обявен от щатската пропаганда за "светъл лъч в Азия", както писа тогава "Ню Йорк Таймс". Сигурно е, че огромното мнозинство щастливо живеещи по скалата на "евроатлантическите ценности" граждани на Западна Европа и САЩ дори няма да си спомнят за тези ужаси, ако ги питат днес.

Гватемала - 1954 г., Бразилия - 1962 г., Венесуела - 1954 г., Чили - 1973 г., Панама - 1989 г., Гренада - 1983 г., Никарагуа - 1991 г. Това са само няколко от местата и датите на насилствена американска намеса във вътрешните работи на суверенни държави. При всички тези случаи са извършвани държавни преврати, подготвяни от ЦРУ, съпроводени с десетки и стотици хиляди убити. На мястото на национално мислещите държавници, САЩ поставяха свои марионетки, които често бяха криминални престъпници, наркобарони и откровени садисти.

При всички тези случаи светът не се променяше. Нямаше патетични речи на президенти, нямаше национален траур в чест на жертвите. Западът не обича да скърби за убитите от него или от неговите местни пионки аборигени. Световният траур, който беше демонстриран след 11 септември 2001 г. чрез глобалните медии, показа ясно, че в очите на световната олигархия един американски живот има по-висока цена от един чилийски, гватемалски, сръбски или индонезийски.

 Откъс от "Бумерангът на злото", Волен Сидеров, издателство Жарава, 2002 г.

 

Коментари
Добавяне на нов Търсене
Коментирай
Име:
Email:
 
Заглавие:
 
Моля, въведете анти-спам кода, който виждате на картинката.

3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."